Мона Анна

Творчество

“Сърцето дири да поръси щипка време във всеки отрязък време. Та да се умножи, разточи, преумножи, разплуе или смачка дори; или замени с разтегната милисекунда друго време, поради спомен, копнеж, неотложност някаква.”

В рисуването ми се стремя да откривам нови земи – красиви, за да спасяват. В игра съм с времето – иска ми се да пробия плацентата, в която ни е обгърнало и с четките си правя малки процепчета към нещо отвъд.

Затова е в пътуване моето рисуване – не винаги в картините ми има нещо предварително решено, обмислено и търсено. То само се разкрива – сякаш мистично същество, което има нужда да се оформи и да си намери среда, където да вирее. Рисуването ми иска да се свърже още по-дълбоко с местата, които са ме докоснали и душите, които са ги отразявали.

“Да, сърцето все нещо иска да постигне – по мембрани, помпи, кръв, артерии – но същевременно това единствено да е вече постигнато, осъществено, за това мечтае сърцето: осъщественото да се е случило, да се случва и да продължи да се случва. Едно вечно случващо се. Вечно битие.”

Творя винаги в музика. В рисуване разчиствам чекмеджетата на душата
си, подреждам, проветрявам, търся подобаващо място, където да положа
съкровището на сърцето си… От години съм се доверила, че акрилът е
материала, който най-добре може да отговори на моите непрестанни търсения и моментни структурирания на рисунъците в обща композиция. Обичам някак гланциращия му, почти прозрачен ефект на моменти. С годините търсенията ми на форми стават все по-малко импровизационни – започвам от основна идея какво ще представлява картината, а след това я оставям да оживее на платното.

Рисуването е моята молитва, а и изповед, признание и борба, преодоляване на мен самата в срещата със себе си.

“И това вечно случващо се събитие в битието да бъде пълнокръвно. Не да има от всичко, а да бъде всичко във всичковината си – красиво и истинно. Едно събитие в битието да бъде. Едно битие.”

И светът е картина, убедена съм. Наниз от картини, срещи на картини, прегръдките им, пресечните или непресечните им линии по пътя към съвършения образ на Там, където можем да пребиваваме. Тези картини приютяват всичко – защото са музика. Тонове музика и километри мелодична тишина, която говори. И казва по нещо и за душата на другия, за да можем наново да се запознаем.